На 9 юни Национално Сдружение „Младежки глас“ организира „Национална кръгла маса за справяне с проблемите на младежката безработица“. Събитието бе осъществено под патронажа на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на образованието и науката и Министерство на младежта и спорта. В нея взеха участие представители на националната власт, национални неправителствени организации, представители на бизнеса и висши учебни заведения. Младежката безработица представлява един от основните проблеми на повечето развити Европейски страни и все повече усилия се насочват към неговото разрешаване. Към момента, действията са в посока идентифициране на лицата от NEETs групата (неучещи, неработещи, неучастващи в обществения живот). Разкриването на възможности за образование, квалификация и последваща трудова реализация е възможно при условие, че тази група младежи бъде ясно определена и проблемите при работа с нея са конкретно дефинирани. На кръглата маса бяха разгледани ключови проблеми, свързани с младежката безработица. Дискутирани бяха начините за тяхното разрешаване. Като възможни решения бяха обсъдени: неформалното образование и допълнителната професионална квалификация, младежкото предприемачество и безработицата както и електронна система за ранно известяване в образованието. Според Божидар Данев, Изпълнителен директор на Българска стопанска камара, решенията, които се търсят, са първо реформа в образованието, така че да образованието да подготвя кадри, хора, човешки ресурс, който може да влезе в икономиката. Това означава преразглеждане на образователните програми и доближаване на образователните до професионалните стандарти, да не се изчаква с въвеждането на дуалното обучение. Той допълни: „Същественият въпрос е този, разбира се, който е на етническа оценка. Дали не трябва да дадем професионално обучение, в което да отделим определена група от хора от определена цивилизационна среда. Така че, в образователната система би трябвало да бъдат направени радикални промени. Да не говорим, че България категорично изостава от изискванията на дигиталното общество, каквото в момента почти в целия свят се формира. Така че, това е първата част. Втората част, която все пак е и в ръцете на държавата, е в образователната система да не се финансират специалности, които не се търсят от пазара на труда.“
